Проучването на батерията на бутоните започва: "Те никога не ни вярваха"
Възпроизвеждане на видеорепортаж VideoPlay VideoDon't Play
Започва разследването на смъртта на батерията
"Те просто не слушаха", казват родителите на едногодишната Изабела Рийс за персонала в болницата "Съншайн" по време на разследването на нейната смърт.
Три пъти едногодишната Изабела Рийс беше изпратена от болницата, докато лекарите отписваха повръщане и треска като симптоми на инфекция.
Сега майка й казва, че лекарите са й казали, че няма нужда от ултразвук или рентгенови лъчи.
На четвъртото посещение, след като майка й я намери в кръвта, рентгенова снимка открила в нея малка сребърна батерия. Дотогава беше твърде късно. Изабела щеше да отмине часове по-късно, въпреки интензивните усилия за реанимация.
- Стояхме с нея в продължение на 10 минути и я хванахме за ръката. И тогава те наричат времето на смъртта, ”каза майка й Алисън в съда на коронетата на Виктория в понеделник.
„Просто бяхме пренебрегнати и отвърнахме [от лекарите]. Чувствахме се като хипохондри. Те никога не ни повярваха, просто не слушаха.
При поглъщане батериите могат да бъдат смъртоносни. Г-жа Рейс все още не знае как е открила дъщеря си.
Разследването, преди коронерът Кейтлин Английски, ще проучи тази седмица безопасността на батериите, както и грижите на Изабела в болницата „Съншайн“.
Адвокатът на болницата, Arushan Pillay, предложи на г-жа Rees, че „разочарование и гняв ... [са] оцветени и повлияли на изявленията, които сте направили пред съда“.
- Не вярвам, че съм написал с гняв. Написах фактите - отговори тя. По-рано тя му каза: „Беше предотвратима смърт. Можеше да бъде спасена.
Случаят вече е направил сравнения с този на четиригодишното лято Стърн Коуст, който е погълнал батерията през 2013 г. Въпреки няколкото посещения в болницата и повръщането на кръв, тя е била диагностицирана погрешно и изпратена у дома преди да умре.
Изабела се представи на спешното отделение на Sunshine Hospital на 16 януари 2015 г., плачейки и повръщайки. Роб, татко на Изабела, се тревожеше, че може да е преглътнала нещо; беше видял голяма батерия в ръката си.
По-късно си спомняше, че този ден е сменил батериите на дистанционното управление на семейството.
Но лекарите подозирали, че симптомите идват от вирусна инфекция и след като симптомите са намалели, изпратили Изабела и майка си вкъщи.
След три дни Бела имаше треска и повръщане. - Тя пламна. Искаше да се държи постоянно. Тя отказа да яде - каза Рийс пред съда.
В пелените на Бела госпожица Рийс намери мъничко парче воден балон и попита лекарите дали това може да е причината за болестта, или ако тя може да е преглътнала нещо друго, разследването е чуло.
Тя каза пред съда, че е предложила ултразвук, но лекарите казали, че балонът ще мине през себе си.
Пробата от урина показва, че Бела е имала инфекция на пикочните пътища, както подозираха лекарите. Тя беше изпратена у дома с рецепта за антибиотици. Тя изглежда се подобряваше, каза г-жа Рийс.
На 4 февруари г-жа Рийс влезе в затъмнената стая на Бела, за да успокои плачещата си дъщеря.
- Вдигнах я в тъмното… Беше малко влажна. Пуснах светлината и видях кръв, много кръв. Дрехите й бяха напълно наситени с цялата кръв, но тя беше спокойна, щастлива и говореше.
Тя изгони дъщеря си в болница, където за пръв път беше рентгенова. Имаше голям кръг, с размер от десет цента. Г-жа Рийс помисли, че това е монета.
Бела бе загубила много кръв и лекарите се опитаха да преливат кръв, докато лежеше на стомаха на майка си в болнично легло. Повърна още кръв. Поставиха на нея кислородна маска и измъкна г-жа Рейс. Бяха извикани сини кодове.
- Не можахме да я видим, затвориха вратата. Те продължиха да ни актуализират. Казаха ми, че са я съживили. Казаха ми да се обадя на Роб и да го закарам тук. Просто исках да бягам при нея, но не можех.
Бела умря от сърдечен арест, на операционната маса в болницата „Съншайн“.
Разследването продължава.